емпатия, не благодаря! марков колеж

Емпатия! Не, благодаря!

Мая Владимирова Емоционална интелигентност Leave a Comment

Дали на мен ми се струва или наистина сме предозирали с емпатия. Като всяка модерна тема, така и емпатията започва леко да ме дразни. Има издадени над 10 000 книги в заглавието си „Емпатия“. Освен това има емпатична библиотека с всякакви ресурси отнасящи се за емпатията, има музей на емпатията. И в това няма нищо лошо само по себе си. Лошото идва когато изгубим критичното си мислене, когато приемем емпатията като решението за всичкото зло на света.И вече никой не се замисля какво ни носи и какво ни отнема емпатията. Вече всички я искаме. Искаме да се обучаваме в емпатична среда, да се лекуваме в емпатична среда, да имаме емпатични колеги и шефове, партньори и приятели. Емпатията е много хубава, искам я! Има дори автори, които посочват емпатията като източник на морал, т.е. ако не притежаваме емпатията като способност не можем да бъдем морални и посочват като доказателство, че психопатите не притежават емпатия и затова не могат да бъдат морални. Този довод е лесно уборим и може би скоро и затова ще ви разкажа.

Но както казва Шекспир: „Има нещо гнило в Дания“, а ние казваме: „Много хубаво не е на хубаво“.

Аз пък лично съм против емпатията. И като кажа, че съм против емпатията и ме поглеждат сякаш съм срещу световния мир или срещу малките сладки котенца. Как изобщо може човек да е срещу емпатията!!

Хайде като начало да изравним терминологията и да видим какво ще разбираме и под „емпатия“ за нуждите на този материал:

  1. Когато хората казват „емпатия“ разбират всичко хубаво: загриженост, състрадание, доброта, любов, морал… Е, аз не съм срещу тези неща и не съм срещу тази част от емпатията, ако приемем, че това е и част (или поне ефект) от емпатията.
  2. Когато психолозите говорят за емпатия, те я наричат социално познание (social cognition) или социална интелигентност (social inteligence), theory of mind (тук нямам добър превод, нещо като „теория на ума/съзнанието“), четене на мисли (mind reading)… и все по-често cognitive empathy (думата cognitive се отнася за всички познавателни процеси). С това имат предвид способността ни да мисли за мислите и чувствата на другите (еволюционно нова способност на човешкия вид, за която съм ви разказвала в други статии – http://ogledai.se/синтезираме-щастие/). И ето тук идват моите смесени чувства… Да, много е важно да притежаваш тези умения, за да бъдеш добър човек, но от друга страна това е мощно оръжие в ръцете на опитен и не така добронамерен манипулатор (психопат, съблазнител, измамник, политик… Излизат статии и книги на тема „Как да продаваме, чрез емпатия“). Т.е. като всяка форма на интелигентност и тази няма морал сама по себе си и в ръцете на човек без морал, може да доведе до неприятни последствия.
  3. Онази човешка способност да изпитваме болката на другия – съвсем буквално. Способността да се поставиш на мястото на другия.
    Емпатията е способност, която ни прави човеци. Засега не е установено научно да е развита при други животински видове. Има съмнение при делфините, но все още не можем да бъдем сигурни, при някои примати също. Като явление е доста изследвано и наблюдавано явление. Не е съвсем ясно дали се дължи на огледални неврони или на друга особеност на мозъчната кора. Това което се случва на неврологично ниво е, че когато наблюдаваме страдащ човек, човек който изпитва болка, то това ни кара и ние да изпитваме същата болка – не го разбирайте буквално – просто същите области в мозъка на страдащия и наблюдателя се активират. При определени условия…  И няма да повярвате, но сме способни да изпитваме емпатия предимно към себеподобни. Оказва се, че емпатията е предубедена.

Емпатията е предубедена

И сега ще се опитам да ви илюстрирам за какво говоря и защо съм против емпатията. И защо не трябва да вземаме решения на база емпатия.

Представям ви едно изследване, което е репликирано с подобни резултати стотици пъти.

Източник: http://www.jneurosci.org/content/29/26/8525

Не е нужно да разбирате всичко на картинката. Важни са ни няколко неща. Самата постановка на изследването: наблюдават изследваните лица с ядрено магнитен резонанс. На изследваните лица се показват различни снимки (тези, които виждате на фигурата по-горе) и се наблюдава кои области в мозъка се активират. На снимките има болезнена и безболезнена процедура. Когато изследваните лица са от бялата раса реагират само на лица от същата раса (първия бар от диаграмата). Същото се повтаря и с изследвани лица от азиатски произход – реагират на лица от азиатска раса. Изненада! Емпатични сме, но само към своите.

Това изследване е репликирано не само с представители на различни раси, а и с представители на 2 футболни отбора съперници (представете си Левски и ЦСКА). При това изследване не просто участниците емпатират на представителите от собствения си отбор, но и когато видят страдащият представител на противника, леко се активират областите за удоволствие в мозъка.

Експериментът Шери Съмърс

Още едно изследване, което показва много ясно, защо трябва да се пазим да вземаме решения на база емпатия. Шери Съмърс е хипотетично момиченце – не е истинско момиченце. Историята на Шери е, че е болна от неизлечима болест – няма лечение. Но има възможност да бъдат облекчени мъките ѝ, чрез скъпоструващатерапия. Момиченцето е в списъка на чакащите и това е справедлив списък. На участниците в изследяването е предоставена историята на Шери. Въпросът към тях е биха ли преместили Шери по-напред в списъка, бидейки наясно, че изместването на Шери напред ще измести друго дете назад в списъка. Участниците са разделени в 2 групи. При втората група след историята на момиченцето е добавено само следното изречение: „Поставете се на нейно място и почуствайте това, което тя чувства. Бихте ли я преместили по-напред в списъка?“. Резултатите: хората в група едно казват „не, няма да я изместя по-напред“, но болшинството от хората в група 2 ще преместят момиченцето напред в списъка. Ето това е пример за решение, което съвсем съзнателно разбираме, че е грешно, но вземаме под влияние на емпатичната си природа.

Ефектът Томас Шелинг

Освен това емпатията се подчинява на един психологически ефект, ефектът Томас Шелинг (Thomas Sheling, икономист). Най-ефективно ще ви демонстрирам ефекта, чрез един експеримент. На участниците в експеримента се представят 2 благотворителни кампании, от които да изберат. Едната е за спасяването на деца, като кампанията е много прецизно разписана – какви са нуждите, какви са децата, статистика и т.н.; втората кампания няма никакви описания, статистика и т.н. – показана е снимката на едно момиченце, което се нуждае от лечение. Можете ли да предположите коя кампания е събрала повече средства?
Този ефект още се нарича „ефектът на жертвата, която можем да идентифицираме“ (indentifiable victim effect). Ние лесно се идентифицираме с жертва, която има образ, лице… Не можем да се идентифицираме със статистически данни, за да бъдем съпричастни и емпатични. И вместо да вземем решение на база на данни (информирано решение), то взимаме емоционално решение  на база емпатия.

Още едно изследване: на изследваните лица се показва видео на хора страдащи от СПИН последна фаза и им казват, че това са хора, които са се заразили чрез преливане на заразена кръв. Изследваните лица са наблюдавани чрез ЯМР. Сигналите за емпатия са на лице. Във втора група показват същите същото видео на страдащи хора, но този път им казват, че са наркомани и са се заразили чрез инжектиране на заразени спринцовки. Емпатия: тотална нула. И каква е разликата? Изпитваме емпатия само, ако са като нас.  Всеки един от нас можеше на това място, нали?

Je suis Charlie

И предполагам помните кампаниите във Facebook: Je suis Charlie, бях ме френски знамена, немски знамена, бяхме Париж, Ница… Колко от нас бяха Истанбул?

Емпатията не винаги е добър съветник и когато вземаме решение е добре да сме свободни от това влияние. Добре е да сте наясно, че емпатията има своите особености – тя е предубедена и е неволеви процес – не можем да емпатираме по поръчка или да спрем да го правим – това е активация на определени области в мозъка, които не са под волевия ни контрол.

От друга страна: много е приятно да ти емпатират, приятно е усещането за свързаност, за заедност… Много по-лесно ни е да привличаме съмишленици, чрез емпатия. Но ако разчитате само на това – губите устойчивост: разчитате на нещо, което не можете да управлявате и манипулирате, а ако го правите съзнателно, то доколко е морално?

Но ако не е емпатия, то тогава какво?