Вече изложих аргументите си срещу емпатията: „Емпатия, не благодаря„. И сега ще кажете: „до тук добре, против емпатията си. Но ако не емпатия, то тогава какво?“
Аз имам отговор за себе си и имам рационално решение. И за мен решението е критичното мислене. Способността да излезеш от ситуацията и да погледнеш фактите. И да, може да е сурово, да не е приятно, но дава по-добри решения.
Вреда от емпатията
Случвало ли ви се е да се оплаквате от доктори? Надявам се не и да не ви се и случва. Но в последните години, след бума на „Ерата на емпатията“ (да, някои автори твърдят, че живеем в ерата на емпатията) става модерно хората да бъдат мотивирани да бъдат по-емпатични в отношенията си с партньори, приятели, клиенти… В част от медицинските университети дори има специална програма, която учи бъдещите лекари да бъдат емпатични с пациентите си, да бъдат човечни, да се потопят в болката на пациента, да го разберат, да му дадат цялото си внимание, да го поставят под прожектира (привържениците на емпатията често използват тази метафора: да поставиш човека пред себе си под прожектора). Бъдещите доктори дори биват оценявани доколко се справят с това. Има практика да се поставят тайни пациенти, по примера „таен клиент“. И при едно такова изследване с тайни пациенти се оказало, че добрите специалисти, лекарите, които са утвърдени имена се провалят в този експеримент: те не са емпатични. Има ли изненадани? Замислете се: и на мен ми е много приятно доктора да е слънчев и приветлив човек, да ме изслуша, да ме разбере, да ми съчувства…, но каква полза носи това за лечението? Аз предпочитам лекар, който не се влияе от очарователната ми личност, а се осланя на опит, наука, факти, статистика и т.н.
В професионалните отношения емпатията може да има следните последствия:
- емапатията може да бъде използвана като оръжие – и това се случва много често в политически битки с цел да бъдат въвлечени определена социална група (пенсионери, майки, роми…). Как се случва това на практика? Много лесно: „Нашите опоненти нямат пенсионна политика като нашата: поставете се на мястото на вашите родители, баби и дядовци, да не можеш да си позволиш
лекарствата, от които се нуждаеш, да не можеш да си позволиш питателна храна, да живееш на ръба на мизерията…“ и емпатията вече работи. И същия механизъм от политиката може да бъде пренесен и в бизнеса; - емпатията предизвиква бърнаут – това се случва особено на помагащите професии – лекари, социални работници…, защото всъщност емпатията е изтощаваща – емоционално и дори физически.
Емпатията в личните отношения
И ще кажете, да при лекарите е така, при икономистите, финансистите, бизнеса…, може би е добре да не вземаме решения на база емпатия, но в личните отношения? Добре, донякъде съм съгласна, емпатията дава едно много приятно чувство на свързаност, на взаимност… И хубавото е, че имаме памет за това усещане – колкото повече сме го изпитвали с даден човек, толкова по-близък ни е той, по-бързо и по-лесно му се доверяваме, нараства дълбочината на отношенията (както и да го разбирате). НО! Нали не очаквахте да няма НО! Има няколко подводни камъка:
развиваме зависимост: много ми е хубаво да имам човек, който да ми дава тази емоционална енергия и лесно се свиква с това и после, ако този човек изчезна (по каквато и да било причина).- губим обективност: не че сме способни на пълна обективност, но давайки съвет или получавайки съвет винаги е добре да имаме предвид това: понякога даваме съвети, за да се почустваме самите ние добре, а не толкова за да сме в полза; понякога давайки съвет си спестяваме част от истината и казваме на човека това, което иска да чуе.
- интернализация: добре е да си даваме сметка за съществуването на този феномен: възползваме се от чуждия опит, за да го преживеем като наш, без да го преживяваме реално. Често ползваме приятелите си за това и то е взаимно.
И не ме разбирайте грешно, ценя топлотата и свързаността в личните отношения и едновременно ценя честността. И ако става въпрос за управление на отношения, предпочитам да мога да погледна ситуация отстрани, да взема решение свободно от влияние на емоциите и веднъж взела решение, да се потопя и изживея максимално дълбоко и отдадено всяка минута.