Даниел Данет (философ, автор), лекция за IQ2 22.05.2013
*интуиционна помпа – това е философски инструмент за мислене, въведен от Даниел Данет, при който на читателя се обръща внимание върху “голямата картина”или “най-важното”, а не се задълбава в структурата на множество объркващи детайли. В това, на теория няма нищо лошо, стига да не се злоупотребява, както понякога се случва, макар и неволно.
“ Радвам се да ви видя на този слънчев ден. Днес ще говоря за инструменти за мислене. Мой студент веднъж каза, любимо ми е, “Не можеш да извършиш дърводелска работа с голи ръце, така както, не можеш да мислиш с гол мозък.” (Бо Далбон)
Познавате ли Флинт ефекта? Ще обобща за Джеймс Флинт. Не е негово основното проучване, но той вади основните изводи от резултатите му. Излиза, че през последните 100 години, през които правим IQ тестове, резултатите се покачват. Тестовете се стандартализират за да бъде 100 средния резултат, но ако дадете днес теста, който е бил даван през 30те години на XXти век, средният резултат ще бъде 130. И това ще е глобално, а не само в определени държави. Най-малкото, станали сме по-добри в решаването на IQ тестове, ако не сме поумнели. Но какво би предизвикало това?
Флинт смята, че инструментите за мислене, които са се проявили и са били развити, сред науките и други академични дисциплини, са се пропили в популярната култура и така, чрез училищата в обществото. Хората всъщност мислят по-добре, решават проблеми по-добре, правят връзките по-добре и т.н. Или поне това е хипотеза, която не е оборена досега и спокойно може да се окаже, че е вярна. Причината, по която повдигам въпроса е, че ако ме питате, дали тези инструменти за мислене ни правят по-умни, аз ще кажа- Да, правят ни.
Какви са някои от тези инструменти?
Ще започна с “думите”. Те са инструмент, не можем да извършим много мислене без думи. (това ми напомня за една известна мисъл на Гьоте:
“Когато идеите се провалят, думите се оказват много удобни.”
Какво ли иска да каже тук? Според мен, има предвид, че когато мисълта е изправена пред проблем, който й е трудно да реши, думите могат да послужат като патерици и да те измъкнат от ситуация без отговор, като се подредят логическо звучащи заедно, без конкретно покритие в реалността.
Числата са инструменти за мислене, както диаграмите, картите и всякакви други методи от решаване на математически задачи до отгатване на гатанки. Забележете, че това са все абстрактни концепции, помощни средства за боравене с информацията в собствената ни глава, а не бръмчащи инструменти за включвате в контакта. И тук идват итуиционните помпи и как те са инструмент за мислене. Критикуван съм в миналото за това, че ги наричам инструмент, но пък до днес успявам да си защитя позицията. За мен те са най-добрият философски инструмент и историята го доказва. Ако погледнем историята на философията, пещерата на Платон, Сократ – преподава геометрия на роб, демонът на Декарт това са великите мелодии на философията, които остават с теб дълго, след като си забравил конкретиката на поставения въпрос. Това са кратките истории, вицовете, басните, метафорите, те не са формални или конкретни аргументи те са кратки истории. Това не е като решаването на задачи, когато стигнеш до края си получил отговора, много малко интуиционни помпи са така. При тях когато стигнеш края има някаква поука и си казваш “Хм, интересно е, погледнато от тук.” И ако ти прозвучи добре удряш с ръка по масата и си уверен, че е така и ето как работят интуиционните помпи. Те са “убедители”. (Ще ми се да потвърдя, че да, смятам, че това са много междуличностни инструменти за убеждение или манипулация, ако щете. Но пък смея да твърдя, че всяко човешко взаимоотношение се основана на обмен на идеи и постоянно убеждаване ту на едни, ту на други, ту те теб в нещо, от това къде ще вечеряте до това в кой бог да вярвате.) Един от ключовете към това да развиваме мисленето си, е когато спорим едни с други, когато оборваме идеите си. Самото съревноваване между хората може да бъде разгледано като интуиционна помпа. Чрез вникване в историите, ние можем да видим препятствия, за които не сме се сетили или да видим повече от едно решение на даден проблем. Успяваме също да си дадем фокус и да опростим сложен, на първи поглед, казус.
Някои сфери на науката имат т.нар фиксирани точки или факти, неоспорими твърдения. Във философията, според мен, няма нито един факт. Може би един, онзи за закона за противоречене на Аристотел. Това, което имаме във философията са кандидати за факти, например: “Да приемем за момент… това, това и това – ако приемем тези три точки, какви изводи можем да си направим?” И в такива моменти една добре избрана интуиционна помпа би била едно чудесно мерило за валидността на “кандидат факт”. И това би бил доста ценен инструмент.
Колко са силни тези инструменти?
Много, ужасяващо силни са! Пол Макриди е подчертал, че преди 10000 години (секунда от биологичния часовник на Земата) в началото на АГРО културата, нашият вид с добитака и домашните любимци е бил 0.1% от животинската биомаса (и тегло можем да кажем) на планетата. Имате ли предположение колко е този процент днес? – 98%, да повечето е добитък. И ако предположим каква би била картинката след още 10000 години, то може да заключим, че за 20000 години с тези инструменти ние сме трансформирали Земята по грандиозен начин. Чрез тези инструменти ние сме глобален и защо не, скоро, космически фактор. Не заради генетика, а заради мисловни инструменти.
И ето как се върнахме на въпроса с яцето и кокошкота. “Дали, развитието на инструменти ни е помогнало да се развием или сме се развили до развиване на инструменти?” И отговорът, както за всеки добър “яйце/кокошка” въпрос, е „ДА“. Спирално е, ние сме се развили до един инструмент, той ни е доразвил до друг и така до два, три, пет, сто…
Друг инструмент би бил “Reductio ad absurdum” или “Великият лост на мисълта”. Когато вземеш нечий аргумент (сигурен, потвърден…) и на база неговите заключения извадиш, чрез добре подредени думи съвсем друго, абсурдно твърдение и го използваш за подронване на първоначалните верни изводи. А този похват го използваме ежедневно и в голяма степен неосъзнато. Например “Ако това е мечка, всяка мечка може да кара колело.” Освен да използваме този инструмент, ние често го налагаме и в употребата си на реторичните въпроси. Подобен инструмент са и самите реторични въпроси. Това са въпросите, които не чакат отговор. Замислете се. Те са инструмент за загатване, подтикване. Толкова е ясен отговорът, че дори няма нужда да се отговаря, “то се знае”, но доста често е само намек и аз призовавам да се отговаря на тези въпроси. Колкото и да са ясни отговорите им, при изговаряне на глас често ще останем доста изненадани от реакцията или резонанса на отговора.
Или изрази като “както знаем”, “нали се сещаш”, “в интерес на истината”, “ако трябва да съм честен” и други подобни. Това са пак инструменти за мислене, за насочвате на мисълта към дадена цел или заключение. Аз лично съм си инсталирал аларма в главата за тези изрази и всеки път изострям внимание, когато ги чуя. Защото имаме силен импулс да ги използваме, когато не сме сигурни в информацията и те се явяват като патерици за закрепване на нестабилен аргумент. Когато алармата извъни, натиснете паузата и се концентрирайте, това е винаги най-слабата точка в аргумента и за това има нужда от подпиращ механизъм или инструмент. Да, понякога може да се използва и е напълно безобидно, но винаги е добре да сме с включена аларма.
И вижте какво направих сега. Свалих и ви инсталирах приложение в главата. Точно като приложенията на телефона ви, получили сте нова функция, по-функционални сте. Имате един нов инструмент, който би ви послужил за намирането на пукнатина в аргумент, който друг път би ви впечатлил и/или подвел.
И в заключение приветствам да се въоръжите с правилните инструменти за мислене и да стигате до решения по бърз и ефективен начин. Може и да се прекопае градината с ръце, може и с лопата, може и с трактор. Инструменти много, ти решаваш. „