Моят пластичен мозък

Аз обичам много мозъка си. Обожавам го! Сега ще кажете: „че кой не обича мозъка си?“. Не мога да отговоря. Но това не ми пречи да продължавам да го обичам. И много искам да ви разкажа защо аз толкова много обичам мозъка си. И ще ми е много приятно, ако пък вие споделите вашите причина да обичате мозъка си.Една от причините да съм толкова увлечена по всички мозъчни теми (всички теми, които комбинативната наука засяга – памет, концентрация, вземане на решение, учена…) е това, че преди години загубих част от мозъка си. 2010 година претърпях мозъчна операция с цел отстраняване на тумор. Отрязаха ми 100 гр. от мозъка и на мястото на отрязаното и поставиха силикон – както обичам да казвам: силиконът е най великото откритие за човечеството, попълва всякакви дефицити – цици, мозък…, кой където има дефицит. Е, надявам се не си представяте, как са ми натъпкали дупката в мозъка с разтопен силикон с обикновен пистолет за силикон 🙂 🙂 🙂

И тъй като не уча лесно, имам нужда от много повторения, 3 години по-късно повторихме процедурата – през 2013 направих рецидив, отрязаха ми още 100 гр. мозък и нещата си дойдоха по местата. Но целта ми сега не е да ви се оплаквам за преживелиците си, а да ви разкажа какво научих за мозъка си.

И нещото, което най-много ме удивлява и го смятам за един от даровете на природата, е невропластичността на мозъка. До преди 10-15 години знаехме, че човешкият мозък се развива до определена възраст, до тази възраст изграждаме основните неврони връзки. След тази възраст, мозъкът спира да се развива и да се променя. Днес вече знаем, че това не е така. Нашия мозък се променя непрекъснато. Не само, че се променя, но и се развива. И още по-красивото – способен е да генерира и регенерира функции.

Ето това последното го изпитах много наживо. В следствие на първата мозъчна операция загубих някои способности, като гладка реч – бърках много думи, изричах не съществуващи думи; не можех да чета – познавах буквите, но ми беше много трудно да ги свържа в дума; много странно, но ми беше по-лесно да пиша (за разбирането и за възпроизвеждането на реч отговарят различни мозъчни центрове); беше ми много трудно да подреждам в ред (напр. дните от седмицата); имах понятие за цифри и числа, но не можех да смятам; беше ми трудно да назовавам неща, като цифри – знам колко е 2 + 2, но не мога да се сетя за самото име (дума) 4. Бях много объркана – хем щастлива, че съм оцеляла и съм жива, хем: и сега какво ще правя без да мога да чета и смятам?

Споделих това притеснение с неврохирурга, който ме оперира. И той каза: „мозъкът е пластичен, възможно е всичко да възстановиш“. Тогава не съм и сигурна, че му обърнах внимание. Но се оказа, че мозъкът има разкошната способност да се учи и променя непрекъснато. И благодарение на тази способност аз се научих да чета и да пиша отново. И ето как мозъка учи:

Във всеки един момент, в който научаваме нов факт или умение ние променяме мозъка си. Всъщност всяко наше поведение променя мозъка ни (за добро или лошо). И благодарение на тази способност на мозъка да се променя непрекъснато е и възможно да се възстановим, ако увредим мозъка си. И тази способност на мозъка се нарича невропластичност.

Има 3 основни начина, по които можем да променяме мозъка си:

1. Химически
   Всъщност мозъкът функционира, чрез транспортирането на химически сигнали между невроните. Тези химикали (невротрансмитери) индуцират действие и реакция. За да научите нещо ново, мозъкът увеличава количеството или концентрацията на определени химикали. И тъй като тези промени в мозъка настъпват много бързо благодарение на тях имаме краткотрайната си памет (памет не само за факти, но и за умения – моторни умения).
2. Структурно
   В следствие научаването, мозъкът може да промени и реорганизира невронни връзки. Самата физическа структура на мозъка се променя. Разбира се това отнема малко повече време. Тези промени свързваме с дългосрочната си памет.Двата процеса (химически и структурно) си взаимодействат. Да си представим, че учим ново умение, например да свирим на пиано, или да жонглираме. По време на една сесия усещаме как ставаме малко по-добри, сякаш го схващаме. И следващият път, дакажем на следващия път, сякаш част от наученото го няма. По време на тази една сесия мозъка е увеличил химически комуникацията между съответните неврони. Но това увеличение не е било достатъчно, за да създадем структурно друга връзка. Не е било достатъчно от краткосрочната памет да се прехвърли в дългосрочната памет – това отнема време и повторения (усилия).Освен това тези структурни промени могат да се формират  така, че в мозъка да се образуват различни области. Ние всички имаме както подобни, така и доста различаващи се области. Например хората, които четат на Брайл имат много по-голяма област отговаряща за тактилността в ръцете. Шофьорите на такси в Лондон имат обособени по-големи области отговарящи за пространствени отношения и мапинг.
3. Функционално
   Това се случва, когато цели области, отговарящи за дадено умение, се реорганизират функционално и формират невронни мрежи – тогава едно действие (свързано с дадено умение) може да бъде изпълнено от който и да е неврон в мрежата.

Именно това аз изпитах на гърба си. Голяма част от центъра, отговарящ за възпроизвеждане и разбиране на реч беше отрязана. Но с постоянство и постепенно мозъка ми преструктурира ресурса и в момента възстанових уменията си. Не стана бързо, но пък не стана и чак толкова бавно, колкото човек би предположил. Аз буквално се учих наново да пиша и да чета с друга част на мозъка си. Ако не съществуваше нещото наречено невропластичност, аз нямаше да възстановя загубените умения.

И сега ще кажете тогава защо не можем да учим всичко, което пожелаем и защо при някои мозъчни увреждания мозъка никога не се възстановява? Ами много е просто – мозъка има тази способност, но не може да свърши работата вместо нас. И генетично заложените ни предразположености влияят. Мозъкът може да го направи – но ние не можем да положим усилията. И понякога цената не си струва. С това, което ми е заложено като гени, ако реша да се науча да свиря на пиано ще ми отнеме 20 години. Не че няма да стане. Ще стане бавно и трудно. Същото е и с възстановяването след увреждане – понякога мозъчното увреждане е толкова голямо, че ще трябва да се полагат толкова много усилия, че човешки живот няма да стигне – особено, особено като говорим за страдащ човек, а не здрав и силен човек, готов да полага усилия.

А защо някои хора учат много по-бързо, да кажем езици, други са добри математици, трети – спортисти… Ами в зависимост от нашите гени някои от нас сме предразположени да образуваме определени невронни връзки и мрежи по-лесно от други. И затова, както напоследък става много модерен индивидуалният подход към лечение и превенция, то същото важи и за убучението – за всеки един човек има една най-ефективна програма, включваща и най-ефективен метод (стил) на учене.