Как да се справим със силните емоции при децата като страх, безпокойство, тревожност, тъга

Страхът, тревожността, безпокойството, тъгата могат да накарат всеки да се чувства безпомощен – от  този, който е в центъра на събитията, до този, който е отстрани и иска да помогне. Много е трудно да кажем какво точно действа във всяка ситуация. Различни неща работят при различните хора.

За децата, които изпитват силна емоция, най-важното, което можете да направите за тях, е да бъдете стабилни и със силно присъствие.  Това, от което те имат нужда е да бъдете до тях, когато преминават през емоцията. Вярвайте, че те могат да се справят. Доверете им се, че те могат смело да преминат през силната емоция и да излезнат „от другата страна“.

Тук можете да видите няколко неща, които са от значение в преминаването през тъгата, страха, тревогата, безпокойството. Помнете вашето дете е експертът по справяне, вие просто бъдете до него.

Когато е силна емоцията:

• „Ти си в безопасност. Аз съм тук и никъде няма да ходя.“

На пръв поглед не променя много от състоянието. То декларира безопасност, топлина и комфорт.

• „Каквото и да правиш сега, аз съм абсолютно ок с него.“

Част от стреса е да не знаеш какво да правиш или пък да се притесняваш, че това, което направиш няма да е наред. Даването на тази свобода, ще даде възможност да се движат по свой начин и по свое темпо в справянето.

• „Направи това, от което имаш нужда. Дори и това да е нищо.“

Това е разрешение да отговорят или да не отговорят, без да се обясняват и да се почувстват „глупаво“ от преживяването си. Колкото по-малко има усещането за „борба“ с емоцията, толкова по-бързо ще я пусне.

• „Хайде да отидем на разходка и да видим дали можеш да откриеш как да вдишваш дълбоко.“

Физическата активност е естественият край на „борбата“ с емоцията. Разходката помага за изгаряне на адреналина и нервохимикалите, които са нахлули в тялото, за да го подготвят за „борба“ и които причиняват физически симптоми като изпотяване, сърцебиене, гадене, повърхностно дишане, трепет, сухота в устата, напрежение в крайниците. Дишането може да бъде почти невъзможно, когато е много силна емоцията, така че е важно, особено за по-тревожните деца да практикуват силни вдишвания всеки ден, когато са спокойни. Можете да имате задействащите думи, които да активират по-дълбокото вдишване, когато има нужда от него. Например да вдишаш миризмата на топъл шоколад за трима, да задържиш дъха за един и после да го издишаш силно като за трима.

И когато се поуспокои силната емоция:

• „Аз знам как се чувствам, когато съм много тревожен/много ме е страх/ тъжно ми е, но искам да разбера как е при теб.  Можеш ли да ме научиш?“

По този начин давате сила и увереност да признават преживяванията си и да действат по-съзнателно в отговор на това. С това ниво на самочувствие идва и повишената способност да се управляват чувството, когато се случва, и по-малка вероятност то да отвлече поведението им. В основата на развитието на емоционалната интелигентност е идентифициране на чувството.

• „Не е нужно да правиш това сам. Има ли нещо, което мога аз да направя, за да ти помогна да се чувстваш по-малко сам, например? Добре ли ще е да кажа нещо? Нищо? Да държа ръката ти? Да ти дам пространство?

Може да няма нищо, което да им дойде на ум, и това е добре.

• „Ако видиш някой, който минава през това преживяване, какво ще му кажеш, така че да го утешиш.“

Това приканва към различна перспектива и може да даде известна представа за това, което искат да чуят, когато сами преминават през него. Същевременно ги прави по-уверени, че могат да помагат на другите, да бъдат по-толерантни и приемащи чуждото преживяване.

• „Аз съм тук, за да те изслушам, ако искаш да говориш за това? Нищо от това, което кажеш няма да е лошо.“

Дайте им място, в което да почувстват сигурност и да споделят, това, което се случва, без опит за промяна и коригиране. Колкото повече можете да валидирате това, което чувстват, и сами  да си дадат разрешение  да го почувстват, толкова повече могат да се движат през това преживяване и да експериментират с начини да се справят с него.

• „Обичам те – това, което си и всичко, което правиш“.

Защото това чувства е като магия и винаги е чудесно да го чуваш.

Когато става въпрос за трудни емоции  – всичко, което може да се каже, за да се потвърди, вместо да се промени това, което вашият смел човек преживява, ще бъде важно. Експериментирайте с различни неща – децата не се чупят, когато възрастните в живота им отговарят по начин, който е подкрепящ, любящ и щедър.

За да ги правите по-уверени и силни, изследвайте чувствата им с тях,  помагайте в това да навлязат в собствената си мъдрост  и да открият това, което работи за тях. Когато им се даде пространство, насърчение и свобода да изследват и експериментират, децата могат да излязат с чудесно неочаквани решения на нещата, които ги безпокоят. Те са доста невероятни!