Преди да ви разкажа по какъв начин личните ни вярвания влияят на удоволствието, което изпитваме ще ви разкажа една история (и вие ще изберете дали ще ѝ повярвате 🙂 ). Историята е на Гьоринг (Херман Гьоринг – https://bg.wikipedia.org/wiki/Херман_Гьоринг). Да, същия Гьоринг, приятелчето на Хитлер (вторият човек след Хитлер във вашистка Германия).
Та Гьоринг е извънредно ужасен човек, но освен това и колекционер на картини. Имал удивителна колекция от картини откраднати (и много рядко закупени) от цяла Европа. Изключителен фен на Вермер (Йоханес Вермер – https://bg.wikipedia.org/wiki/Йоханес_Вермер). Много искал да притежава картина на Вермер (може би защото Хитлер имал 2). В крайна сметка намерил един холандски дилър на картини на име Хан фон Мигрен (https://en.wikipedia.org/wiki/Han_van_Meegeren), който му продал една невероятна картина на Вермер за сумата около $10 000 (днешни пари). И тази творба станала любимата в колекцията му.
Втората световна война приключила, Гьоринг е арестуван, съден и осъден на смърт. А съюзническите сили разгледали колекцията му и започнали да издирват всички хора, от които Гьоринг е купил картини. Така стигнали и до Хан Мигрен, арестували го и го обвинили в предателство, което се наказва със смърт. Заплашен от смъртна присъда той взел, че си признал. Но не си признал за измяна, а за това, че сам е нарисувал картината. Казал: „Дайте ми материали и ще ви докажа. Имам нужда от платно и бои, алкохол и морфин – само така работя“. И той нарисувал съвършено копие на Вермер. Обвинението в измяна отпаднало, бил обвинен за измама.
Но да се върнем на Гьоринг. 
Самият той е ужасен човек. Дори и по стандартите за нацист, пак е ужасен. Снимката, която виждате е от времето на разпита по Нюрнбергския процес. Самият американски следовател го описва като хладнокръвен психопат. Но дори и следователя изпитал съчувствие към него, когато разбрал, че най-любимата му картина е фалшификат. Биографикът му пише: „Той погледна така, сякаш за първи път в живота си е разбрал, че в света съществува и зло“. И малко след това се е самоубил.
След процеса за измама на Хан фон Мигрен
се оказало, че той е направил множество фалшификати на известни творби и особено на Вермер. Извънредно известен е за фалшификата на картината, която виждате в момента в дясно. Това е най-известната картина на Вермер според критиците (а според всички нас – момичето в жълто – следващата картинка). Оказало се, че дори копието в музея всъщност е рисувано от Мигрен. И картината загубила стойността си и вече не се показва на изложби и музеи.
Но какво в крайна сметка е значението? Защо за нас е толкова важно картината да е оригинал, като в крайна сметка ние не можем да го отличим. 
Ходили ли сте в Националния исторически музей в София? Там е съхранявано Тракийското златно съкровище. Миналата година го посетихме с преподавателя ми по антропология проф. Ирена Бокова (разкошен човек). Може би час ни разказваше разни неща за самото съкровище, така се бях потопила, представях си как са го изработвали, колко старания и съвършенство; как са отпивали от бокалите… И в края на разказа, проф. Бокова каза: „И, разбира се, това е дубликат на съкровището, е е самото то.“ Все едно ме удари с мокър парцал. Цялата наслада и възхита се изпариха. А какво всъщност се промени? Само моето вярване. Предметите бяха същите.
В случая с Тракийското златно съкровище, както и в случая с оригиналните картини, ние имаме вярването, че в оригиналната творба има някаква скрита есенция, нещо което само тази творба притежава. Но разбирате, че това е само вярване, нали?
И за да влезем малко в експерименталната психология и да пробваме нещата на живо, ви предлагам да си направим един експеримент – за всички от нас, които сме родители, експериментът е съвсем реален (макар да звучи, като шега): как да накараш дете да яде моркови и да ги харесва? Караш го да вярва, че са от Макдоналдс. Добре, нека сме малко по-сериозни:
Експериментът, който ще ви представя е за тестване на вино. Изследваните лица са поставени в ЯМР (ядрено магнитен резонанс). По една тъничка тръбичка им е сервирано вино. На монитор им показват картинки и информация за виното, което опитват в момента: южен склон, някакво шато…, нали се сещате. Или пък пластмасова бутилка от 3 литра, за $5… И когато изследваното лице харесва виното центровете за награда и удоволствие светят като коледна елхичка. Е, разбира се, всички изследвани лица са пили едно и също вино през цялото време. И по-интересното било, че изследваните лица били способни да опишат в подробности виното, което им е харесало най-много. Ъъъъ?!?! Тогава избирам да вярвам, че винаги пия най-сйъпарското вино. И изследването с ЯМР показва, не само че казваш, че виното повече ти харесва, ти наистина го преживяваш (ама съвсем истински) като по-вкусно.
А как е при секса? Представете си, че виждате тази жена на снимката в дясно. Ако сте мъж, може би ще се почувствате сексуално заинтригуван поне малко. А ако ви кажа, че на снимката е мъж? Има ли разлика? А ако ви кажа, че е много по-млада, отколкото си представяте, незаконно млада? А ако ви кажа, че е много по-възрастна? Усещате ли как вярванията ни променят отношението ни и удоволствието?
Сигурна съм, че и вие притежавате от онези безценни вещи, които вярваме, че носят част от историята ни. За мен такава вещ е първите чорапки на сина ми. И тези чорапки не съм ги прала от изписването на Момчил. И като заговорих за непрани дрехи се сетих за един експеримент. На изследваните лица са показва пуловер на Джордж Клуни и ги питат колко пари бихте платили за този пуловер. При реална стойност $20 на пуловера, средната стойност от всички изследвани лица се получава стойност $135. Ако малко сменим условията на експеримента и кажем на хората „да ще придобиеш пуловера на Клуни, но не можеш да казваш на никого и не можеш да го препродадеш“ – стойността пада на $122. Ако пък пуловерът бъде извънредни прилежно изпран преди да го придобиете, стойността вече е $105.
Друго ценно като осъзнаване е колко е важна историята. Вярванията се базират на нашите ценности, но се материализират, чрез истории. Няма как пуловера на Клуни да ти е ценен, ако нямаш история, която да материализира усещането ти за пуловера. А историята не е само наратив, а и контекст. И ще ви го демонстрирам с един експеримент, организиран с съдействието и участието на Джошуа Бел – брилянтен цигулар – хората плащат стотици долари, за да го слушат на живо. Освен, ако не свири е метрото. Същия този брилянтен музикант за един час в метрото е събрал $32. Историята е друга. Вярването е друго. За да се насладите на майсторството на Джошуа Бел, трябва да знаете, че е Джошуа Бел.
И до тук говорихме за удоволствието и как вярванията ни променят усещането ни за удоволствие. Но абсолютно всичко това важи и за болката. Това какво мислиш и вярваш за това, което изпитваш се отразява на това, което изпитваш. Има един експеримент, който демонстрира това много добре. На Харвардски студенти (замислете се къде ще учите) се прилага болезнени електрошокове – серия от 5. Изследваните лица са разделени в 2 групи. В едната група им казват, че електрическите шокове се причиняват от човек, който е в другата стая и не знае какво се случва – при него има бутон, той само го натиска, но не знае какво се случва. Лицата казват, че първия шок е болезнен, следващия – малко по-малко и до пет силата им намалява – свикват с болката. Във втората група им казват, че шоковете се причиняват от конкретен човек и той го прави съвсем нарочно. Изследваните лица казват, че всеки следващ шок е дори по-болезнен от предходния. Ако вярваш, че някой го прави нарочно – боли повече.
И да, вярванията ни променят или дори изграждат реалността ни, и след тази статия да ви се струва дори доста по-осезаема тази хипотеза, защото е готино да се упражняваме с едни чисто философски понятия, но е друго да го изпитаме и да мине и чрез сетивата ни.