За мотивацията

Марков Колеж Духовна интелигентност, Умствена интелигентност Leave a Comment

Много по-голям успех, много по-лесно и увлекателно човек извършва различни дейности, когато е мотивиран. Мотивацията играе решаваща роля и при спортните дисциплини и при преодоляването на най-обикновени житейски трудности. Има хора, които винаги намират мотив за да свършат дадена работа, понякога ги наричаме работохолици, но те винаги с ангажираност и желание упражняват своята дейност. За майката, съпругата, това е семейството, детето, бебето, къщата, домът и тази мотивация при жената, наблюдаваме ежедневно.
Примерът с майката е един естествен начин да имаш мотивация, но може и да проявим воля, да намерим и други пътища за да се мотивираме . Но всяко насилие за мотивация е с временно действие и във времето се размива.
Обикновено истински мотивирани сме когато ни предстои дейност, която провокира нашия интерес и не само, но важното е, че да сме мотивирани за нещо е резултат на личностни особености и ако овладеем този процес, ще ни бъди много лесно при различните дейности. Как става това?
Да се върнем отнова на примера с майката. Нейната ценностна система, закодирания смисъл на житейския й път е раждането, отглеждането на детето, семейството, сигурността на живота. Тя е естествено мотивирана. Това важи за всичко и всички. Работата, която вършим, трябва да отговора на нашите ценности като личност. Това е смисълът, още като малко дете, да усетим интересите на индивида, нещата, които го вълнуват, дейностите които му се отдават и ги върши с радост. През живота си, съзнателно или без да разбира, индивидът винаги ще се стреми към това, което представлява интерес за него, към работа, която отговоря на ценностната му система. Тези интереси и ценности ще определят, като един регулатор, житейския му път. За това имено е важно да се насочим в сфери на дейност, които отговорят на вътрешните ни потребности, като ценности и интереси, но също и като умения, работи, които ни се отдават с лекота. Това, както казахме е заложено в индивида, но до известна степен може и да се култивира от външната среда.
От изключително значение за мотивацията е култивирането на умение да виждаме в дългосрочен план резултатите от нашата работа. Завършеността на даден цикъл дейности, неговата значимост и полза, възможността да откриваме положителните страни на свършеното и да се поучим от направени пропуски, решително ни мотивира в началото на всяко начинание.
Ясно трябва да се каже, че мотивацията е емоционелен процес. В основата на мотивацият, вече изредихме, лежат разни компоненти, но да сме мотивирани за нещо е емоци. Ако успяваме да владеем нашата емоционалност, да гледаме ведро на нещата, да виждаме доброто в трудностите и да намираме радост и шега в проблемите, полезното в полагането на усилия ще управляваме мотивацията си в положителна посока.
Забелязали ли сте, че енергичните хора винаги изглеждат някак мотивирани. Пред очите ми е бабичка, която пита 35 годишната си внучка, дали иска баница, „че да скокне да й купи“ . Няма значение възръстта, енергичните хора винаги са готови за дейност. Това може да е резултат от фзическа култура или волева сила, но винаги ни поставя в числото на мотивираните.
И на края – не гледайте назад. Животът винаги е „предстоящ“, изживейте го така както искате днес, всичко е възможно, просто се усмихнете и започнете.